В театралната практика не е необичайно събитие постановка да бъде осъществена извън сградата на театъра. Изоставени фабрики, сметища, автобуси, катедрали, обществени сгради, спортни зали, паркове и частни домове се превръщат в театрални сцени за кратко или по-дълго време.

През ноември 2014 нашият екип се настани в един празен апартамент на улица “Алабин” в София. Там за един месец създадохме домът на Паулина и Херардо, герои в пиесата “Смъртта и момичето” от Ариел Дорфман. Имахме десет представления и още четири през декември, след това трябваше да напуснем нашия малък театър. Апартаментът щеше да бъде даден под наем на постоянни наематели.

Постановката от самото начало беше замислена като “номадска” – пътуваща от апартамент в апартамент. Единственото необходимо условие, разбира се, беше да се появи “желаещ” домакин, който да ни приюти с цялата лудница и хаос съпътстващи подготовката на едно представление. От разговорите проведени през есента с различни хора, разбрахме, че не е лесно човек да пречупи собственото си спокойствие и ежедневна рутина. И така няколкото изпълнени с ентусиазъм човека се отказаха да бъдат наши домакини след като разбраха от нас,  какво представлява в действителност една действаща “театрална машина”. Макар й извън театралната сграда, ние създаваме един малък функциониращ театър, с реквизит, гардероб, осветление, звук, специални ефекти, актьори, режисьор, сценограф, композитор, хореограф и най-важното – публика.

Хубавото е, че вече си имаме нов домакин – художникът и сценограф Юлиан Табаков – на когото сърдечно благодарим. Вече разместихме мебелите в апартамента му, нагласихме осветителната система, донесохме някои неща, изнесохме други и нашите герои се сдобиха с нов дом!

И тук се сблъскахме със следващата трудност. Актьорите се оказаха сред абсолютно нов декор. Сцената – холът на семейството – е много по-голяма. Спалнята е пред очите на публиката, а не извън погледа й, както беше в стария апартамент. Преди скрити, сега някои сцени ще трябва да се случат пред очите на зрителите. Актьорите имат силна памет, те помнят не само текста, но и текста на тялото в пространството както и този на партньорите си. Актьорите са поставени на голямо изпитание. Героите са същите, но са поставени пред нови “битови” обстоятелства. Това, вярвам, ще засили “истинският” живот и достоверност на нашето представление.

На 24 и 25 март, около 60 човека ще могат да видят постановката “Смъртта и момичето” в новия й дом. След това нашето “номадство” ще продължи… Очаква ни даже нов град… но за това когато му дойде времето. Сега малко снимки.