Пол Зиндел е роден на остров Стейтън през 1936 година. Неговият баща ги напуска когато той е съвсем малък и заедно с майка си и сестра си обикалят острова, сменяйки различни апартаменти и къщи. Още като ученик той се опитва да пише пиеси и учи химия. По-късно работи като учител по химия в местно училище. Още като студент Зиндел посещава курс по креативно писане при драматурга Едуард Олби.

Пол Зиндел пише пиесата „Влиянието на гама лъчите върху лунните невени” през 1964 година, неговата първа и може би най-успешна пиеса. Нейната премиера на театрална сцена е през същата година, а през 1971 е поставена на Бродуей и получава наградата Пулицър. Следващата година Пол Нюман режисира филм по текста на Зиндел, в ролята на Беатрис е актрисата Джоан Удуърд, която получава награда за главна женска роля на фестивала в Кан.

Списание Варайъти дава много висока оценка за майсторството на Пол Зиндел: „Неговата драма комбинира моменти на болка, трогателност, красота и надежда. Това е най-завладяващата драма от този вид след „Стъклената менажерия” от Тенеси Уилямс.”

Пол Зиндел (1936 – 2003)

Зиндел пише общо 39 книги, всичките предназначени за деца или тийнейджъри. В много от тях действието се развива в неговия роден град на остров Стейтън.  Повечето от тях са полу-автобиографични, както и „Влиянието на гама лъчите върху лунните невени”.  Ето какво казва самият Зиндел за написването на пиесата:

„НЕВЕНИТЕ”… ПРЕРАЗГЛЕДАНИ

Написах „Невените” когато бях на двадесет и пет. Една сутрин се събудих и открих ръкописа до пишещата машина. Предполагам, би могло да се каже, че пиесата е автобиографична защото всеки път когато я поставят аз се смея и плача повече от всеки друг в публиката.

Смея се понеже винаги ми напомня за очарователно-неистовите планове на майка ми за бързо забогатяване, по-голямата част, от които не биха могли да се появят в пиесата: като например когато реши да натрупа състояние развъждайки кучета, но накрая се озова с двадесет и шест колита, понеже никой не дойде да си купи; или количката й за хот дог на едно малко летище; или пък услугата „подарък по телефона”. Спомням си нескончаеми серии от нелепи идеи – гардеробиерка, пристанищен работник, нелицензиран брокер на недвижими имоти.

Докато сълзите ми са заради времето, няколко години след това, когато се върнах в къщата на майка ми и знаех, че й остават само няколко месеца живот; тя не си даваше сметка, че умира. Отдавна вече бяхме сключили примирието родител-син, което самата природа е определила, че не може да се случи преди да отминат тинейджърските години. През това време, точно преди тя да умре, имахме щастието да общуваме като приятели. В определени дни когато се чувстваше силна молеше за разходка с кола. Обожаваше бадемов сладолед, скариди в сос от омар, и разцъфнали цветя. При едно от нашите пътувания попаднахме на малка горичка обитавана от семейство фазани с под покрит от момини сълзи и покрив образуван от глицинии. Винаги говорехме за миналото – за баща й, неговата каруца, с която е продавал зеленчуци в стар Стейпълтън, за някакъв човек, който е наел стая в къщата му, за да складира хиляди коледни играчки. Винаги имах усещането за нещо необикновено, нещо адски смешно, нещо тъжно. По свой собствен начин тя ми разказваше за тайните си мечти и страхове – повечето от които по някакъв начин бях усетил и впоследствие открих описани в този ръкопис до пишещата ми машина преди години.”

 Източник на информацията за Пол Зиндел: wikipedia.com и предговора на „Влиянието на гама лъчите върху лунните невени“ – Kindle Edition

снимка: wikipedia.com

Повече информация за постановката „Влиянието на гама лъчите върху луните невени можете да видите ТУК. Очаквайте представяне на участниците в проекта. Ще започнем с художничката Петя Денева, която изпълнява ролята на Тили.