от Рудолф Сирера
Маркиз Дьо…: „Това е свободна адаптация на живота на Сократ. Всъщност не става дума за неговия живот…, а за неговата смърт… Настъпването на смъртта му. Ето какво желая да проследя. Процесът на настъпване на една истинска смърт… Не да гледам как Сократ умира, а да усетя неговата смърт… и своята… Да изпиташ на собственото си тяло, в собствения си мозък, стъпка по стъпка, етап след етап неумолимия ход на разтлението… И по силата на някакво миметично чудо да проникнеш вътре и да видиш…, без да преставаш да бъдеш наред с това и самия себе си… О, каква наслада би изпитал тогава човек, каква наслада на познанието и как тази наслада ще започне да се разпростира, докато стигне и до най-далечните кътчета на собственото ни нещастно човешко тяло!… Още не сте ми казали дали приемате моята игра…“
режисьор: Марий Росен
сценография: Петя Боюкова
музика: Константин Тимошенко
движение: Вероника Петрова
фотограф: Иван Дончев
участват: Валентин Ганев, Пламен Великов и Марио Кръстев
Зала „Север“, Народен театър „Иван Вазов“
Родолф Сирера е роден във Валенсия през 1948 г. Драматург, преводач, сценарист, консултант и администратор в културната сфера. Произведенията му се свързват с обновяването на театралния живот във Валенсия, където той участва активно като театрален критик, изследовател и издател. През 1972 г. основава групата „Ел Рогле“, чиято главна цел е да представя пиеси, написани на валенсиански език, и да вдигне професионалната летва в театъра много високо. Успява да наложи някои аспекти на Каталунския театър във Валенсия. Сирера е един от най-видните интелектуалци в демократичното общество във Валенсия след времето на генерал Франко. „Отровата на театъра“ (Verí del teatre) е най-известната му пиеса, донесла му популярност в Испания и по цял свят.