Късометражен филм на Михаела Комитова.

В малкото си невзрачно ателие, художник завършва последната си творба и слага началото на историята. Филмът разказва от първо лице съдбата на една картина, която се съпреживява и индиректно от зрителя. Предавана от ръка на ръка, забравяна и преоткривана, почитана и охулвана, картината е пасивен свидетел на различни обществени настроения. Картината е прозорец, който ни отвежда в друг свят, с познати и непознати привички. Събитията се развиват в голям диапазон от време и отразяват променящата се култура и човешка ценностна система. Към края на филма неизменно зрителят си задава въпроса „А, дали бъдещето е ясно?”.

режисьор и сценарист: Михаела Комитова