От пиесата научавам (защото в областта на науката съм твърде събута, да не кажа боса), че гама лъчите предизвикват мутации. Обикновено асоциацията ни с думата „мутация“ е за нещо дефектно, изкривено, извън нормата. От друга страна знам (жалките остатъци от наука в моята глава), че мутациите са тези, които движат еволюцията. Малките крачки извън нормата, които понякога водят до огромни качествени промени.

Влиянието на представлението „Влиянието на гама лъчите върху лунните невени“ върху мен определено доведе до мутации. До много преживявания извън нормата (такава каквато я познавам аз).

Извън нормата е начинът, по който работихме и работим. Извън нормата са сроковете, в които се вместихме. Извън нормата са енергията и почтеността, вложени от всички в това представление. Извън нормата е удоволствието, което то ми доставя. Извън нормата (а трябва да е в нормата) е позабравеното от мен трепетно вълнение от театъра, от публиката, от играта.

При положение, че съм сигурна в своята мутация, онова, което е било преди е без значение. Т.е. няма нужда да споделям професионалната си биография. И без това тези, които ще гледат представлението ще видят един променен мутирал човек със закърняла опашка и опадала козина. А може този човек само да си въобразява, че е така и всъщност кучешките му зъби да са се уголемили и да се движи на четири крака.

Елате. Вижте. И се уверете сами.

Ако не ви е страх, разбира се, да не мутирате и вие.

Ана Вълчанова

Повече за „Влиянието на гама лъчите върху лунните невени“ можете да видите ТУК.

Снимка: Петя Денева