EnglishBlog
Ана Вълчанова: Влиянието на гама лъчите върху мен
От пиесата научавам (защото в областта на науката съм твърде събута, да не кажа боса), че гама лъчите предизвикват мутации. Обикновено асоциацията ни с думата „мутация“ е за нещо дефектно, изкривено, извън нормата. От друга страна знам (жалките остатъци от наука в моята глава), че мутациите са тези, които движат еволюцията. Малките крачки извън нормата, които понякога водят до огромни качествени промени.
Влиянието на представлението „Влиянието на гама лъчите върху лунните невени“ върху мен определено доведе до мутации. До много преживявания извън нормата (такава каквато я познавам аз).
Извън нормата е начинът, по който работихме и работим. Извън нормата са сроковете, в които се вместихме. Извън нормата са енергията и почтеността, вложени от всички в това представление. Извън нормата е удоволствието, което то ми доставя. Извън нормата (а трябва да е в нормата) е позабравеното от мен трепетно вълнение от театъра, от публиката, от играта.
При положение, че съм сигурна в своята мутация, онова, което е било преди е без значение. Т.е. няма нужда да споделям професионалната си биография. И без това тези, които ще гледат представлението ще видят един променен мутирал човек със закърняла опашка и опадала козина. А може този човек само да си въобразява, че е така и всъщност кучешките му зъби да са се уголемили и да се движи на четири крака.
Елате. Вижте. И се уверете сами.
Ако не ви е страх, разбира се, да не мутирате и вие.
Ана Вълчанова
Повече за „Влиянието на гама лъчите върху лунните невени“ можете да видите ТУК.
Снимка: Петя Денева
Искрен Петков
Искрен Петков е артист на свободна практика с интереси и опит, насочени към съвременния танц и пърформанс. Той завършва НАТФИЗ, специалност “Танцов театър” при доц. Ясен Вълчанов и определя себе си като „висок клас аматьор“.
Снимка от работно ателие с Иво Димчев.
Участва в разнообразни сценични проекти, а през 2013 година е един от тримата финалисти на четвъртото издание на проекта “ТриЗависим”. Така Искрен създава “Интер_Вю #22”- пърформанс, изследващ зависимостта, експлотацията и независимостта на съвременните артисти.
Интер_Вю #22
снимка: Марица Колчева
В момента можете да гледате Искрен в камерната оперна постановка на Галина Борисова – “Лучия, Джовани и Сесилия” и в неговият солов пърформанс „Пролетно пробуждане“.
.
В постановката „Влиянието на гама лъчите върху лунните невени“ ще видите Искрен в ролята на Питър, любимеца на Рут и Тили.
Повече за проектите на Искрен, за вижданията му върху съвременния танц и пърформанс, можете да прочетете в неговия БЛОГ.
Ива Вълкова
Ива Вълкова завършва НАТФИЗ през 2012 година в класа на професор Стефан Данаилов. След дипломирането си заминава за Ню Йорк, където се включва в състава на международната театрална компания White Listed Theatre, чиято мисия е да поставя източно европейски пиеси. Ива дебютира в представлението “Белградска трилогия” от Биляна Сръблянович под режисурата на Диего Вилада. Тази година Ива отново се завръща в Ню Йорк за да изиграе Марлене Дитрих в “Lost in Space” от Деян Дуковски, с режисьор Петър Върбанов.
„Lost in Space“ от Деян Дуковски, реж. Петър Върбанов, Марлене Дитрих
В България е играла в ДКТ “Иван Радоев” Плевен и в Сатиричен театър “Алеко Константинов” в София. Плевенските зрителите са имали възможността да я видят в “Кървава сватба” от Лорка, в ролята на Невестата и в “Последния полов атлет” от Нийл Саймън, в ролята на Боби Мишел.
„Кървава сватба“ от Ф.Г. Лорка, реж.Маргарита Мачева, Невестата
„Последният полов атлет“ от Нийл Саймън, реж.Бойко Илиев, Боби Мишел
Във “Влиянието на гама лъчите върху лунните невени” Ива се гмурна в независимият театър, което явно и хареса. Тя влиза в образа на тийнейджърката Рут, голямата дъщеря, малко странна, малко луда и много смешна.
снимки: личен архив
Повече за „Влиянието на гама лъчите върху лунните невени“ можете да видите ТУК
Петя Денева
Петя Денева е прекрасна художничка и прекрасен, скромен човек. В постановката „Влиянието на гама лъчите върху лунните невени“ тя приема предизвикателството на режисьора Марий Росен и влиза в ролята на Тили – малката дъщеря, запленена и вдъхновена от енергията на АТОМЪТ. Ето как се представя и самата Петя:
Казвам се Петя Денева, но в планинските преходи усетих, че искам да
се назовавам горски дух. Идвам от морето, но близостта ми с него не е
силно определяща моята принадлежност към място в пространството.
Нямам място, макар да имам толкова много домове, които ме очакват.
Ако тръгна, познавам предела и искам да се завърна. Документирам
пътуването, историята, най-често с фотоапарат, но ако имам времето на
своя страна, скицирам в надпревара с търпението си. После рисунките
очакват нещо да се случи. Аз също, но идеите се бавят. В слънчев ден по
път или пришпорена от обстоятелствата, зад очите проблясва светкавицата
която съм чакала. Изненадва ме. Тогава отивам да навестя скиците. За тях
започва изпитният ден за по-дълбок, може би, смисъл.
Тръгнах от белия град Балчик. Във Варна учих в Художествено училище.
В София бях шест години в Академията в ателие по живопис. Осем години
след това, животът тече през различни наносни образувания, надолу-
нагоре и в другите посоки. Понякога отчаяно иска да се върне назад, но
как срещу течението! Сега.
„Скитник“, от изложбата „Планината“, 130х130 см. маслени бои върху платно
„Планина“, от изложбата „Планината“, 130х140 см. маслени бои върху платно
„Градината“, от изложбата „Планината“, 130х130 см. маслени бои върху платно
„Да ме видят птиците“, от изложбата „Живото море над мен“, 110х75 см, смесена техника, хартия.
„Сеячът“, от изложбата „Живото море над мен“, 120х160 см, смесена техника, хартия.
Снимки: личен архив Петя Денева, повече картини на Петя – ТУК.
Повече за „Влиянието на гама лъчите върху лунните невени“ от Пол Зиндел можете да видите ТУК.
Пол Зиндел и „Влиянието на гама лъчите върху лунните невени“
Пол Зиндел е роден на остров Стейтън през 1936 година. Неговият баща ги напуска когато той е съвсем малък и заедно с майка си и сестра си обикалят острова, сменяйки различни апартаменти и къщи. Още като ученик той се опитва да пише пиеси и учи химия. По-късно работи като учител по химия в местно училище. Още като студент Зиндел посещава курс по креативно писане при драматурга Едуард Олби.
Пол Зиндел пише пиесата „Влиянието на гама лъчите върху лунните невени” през 1964 година, неговата първа и може би най-успешна пиеса. Нейната премиера на театрална сцена е през същата година, а през 1971 е поставена на Бродуей и получава наградата Пулицър. Следващата година Пол Нюман режисира филм по текста на Зиндел, в ролята на Беатрис е актрисата Джоан Удуърд, която получава награда за главна женска роля на фестивала в Кан.
Списание Варайъти дава много висока оценка за майсторството на Пол Зиндел: „Неговата драма комбинира моменти на болка, трогателност, красота и надежда. Това е най-завладяващата драма от този вид след „Стъклената менажерия” от Тенеси Уилямс.”
Пол Зиндел (1936 – 2003)
Зиндел пише общо 39 книги, всичките предназначени за деца или тийнейджъри. В много от тях действието се развива в неговия роден град на остров Стейтън. Повечето от тях са полу-автобиографични, както и „Влиянието на гама лъчите върху лунните невени”. Ето какво казва самият Зиндел за написването на пиесата:
„НЕВЕНИТЕ”… ПРЕРАЗГЛЕДАНИ
Написах „Невените” когато бях на двадесет и пет. Една сутрин се събудих и открих ръкописа до пишещата машина. Предполагам, би могло да се каже, че пиесата е автобиографична защото всеки път когато я поставят аз се смея и плача повече от всеки друг в публиката.
Смея се понеже винаги ми напомня за очарователно-неистовите планове на майка ми за бързо забогатяване, по-голямата част, от които не биха могли да се появят в пиесата: като например когато реши да натрупа състояние развъждайки кучета, но накрая се озова с двадесет и шест колита, понеже никой не дойде да си купи; или количката й за хот дог на едно малко летище; или пък услугата „подарък по телефона”. Спомням си нескончаеми серии от нелепи идеи – гардеробиерка, пристанищен работник, нелицензиран брокер на недвижими имоти.
Докато сълзите ми са заради времето, няколко години след това, когато се върнах в къщата на майка ми и знаех, че й остават само няколко месеца живот; тя не си даваше сметка, че умира. Отдавна вече бяхме сключили примирието родител-син, което самата природа е определила, че не може да се случи преди да отминат тинейджърските години. През това време, точно преди тя да умре, имахме щастието да общуваме като приятели. В определени дни когато се чувстваше силна молеше за разходка с кола. Обожаваше бадемов сладолед, скариди в сос от омар, и разцъфнали цветя. При едно от нашите пътувания попаднахме на малка горичка обитавана от семейство фазани с под покрит от момини сълзи и покрив образуван от глицинии. Винаги говорехме за миналото – за баща й, неговата каруца, с която е продавал зеленчуци в стар Стейпълтън, за някакъв човек, който е наел стая в къщата му, за да складира хиляди коледни играчки. Винаги имах усещането за нещо необикновено, нещо адски смешно, нещо тъжно. По свой собствен начин тя ми разказваше за тайните си мечти и страхове – повечето от които по някакъв начин бях усетил и впоследствие открих описани в този ръкопис до пишещата ми машина преди години.”
Източник на информацията за Пол Зиндел: wikipedia.com и предговора на „Влиянието на гама лъчите върху лунните невени“ – Kindle Edition
снимка: wikipedia.com
Повече информация за постановката „Влиянието на гама лъчите върху луните невени можете да видите ТУК. Очаквайте представяне на участниците в проекта. Ще започнем с художничката Петя Денева, която изпълнява ролята на Тили.
